Червената шапчица

Имало някога едно малко сладко момиченце. То винаги ходело с шапчица от червено кадифе - подарък от любимата му баба. Затова всички го наричали Червената шапчица. Една хубава слънчева сутрин майката на Червената шапчица я изпратила да занесе кошничка с храна на бабата, която била болна, а живеела сама в другия край на гората. Както го била посъветвала майка му момиченцето вървяло право по пътеката и никъде не се отбивало. Внезапно иззад едно дърво изскочил вълкът. Червената шапчица не знаела, че той е свиреп звяр и никак не се изплашила. Повървели заедно и момиченцето чистосърдечно разказало на спътника си къде отива. Коварният вълк предложил на Червената шапчица да набере букет за баба си.

Докато момиченцето се спирало тук-там, за да откъсне някое красиво цвете и все повече навлизало в гората, вълкът си плюл на петите. По най-преките пътеки той бързо стигнал до къщичката на бабата и почукал на вратата. - Кой чука? - попитала старицата. - Аз съм, бабо, Червената шапчица - отговорил вълкът с тъничък глас. - Дръпни резето и влез! - викнала бабата. - Нямам сили да стана от леглото. Вълкът дръпнал резето, хвърлил се върху болната старица и я нагълтал цяла-целиничка. После облякъл нейните дрехи, сложил домашното й боне, мушнал се под завивките и зачакал Червената шапчица. Скоро след това пристигнало и малкото момиченце. То много се учудело от вида на баба си и запитало: - Бабо, защо са ти толкова големи ушите? - За да мога по-добре да те чувам, детето ми. - Бабо, а защо са ти толкова големи очите? - За да мога по-добре да те виждам. - Бабо, а защо ти е толкова голяма устата? - възкликнало още по-учудено момиченцето. - За да мога по-лесно да те изям - изревал вълкът и скочил върху Червената шапчица. Като излапал и нея, преситеният звяр захъркал гръмогласно. Наблизо минавали ловци. Чули те силното хъркане и надникнали в къщичката. Видели и понечили да стрелят, но забелязали, че в корема му нещо мърда. Взели ножици и разпорили търбуха на злодея. Оттам изскочили, живи и здрави, бабата и Червената шапчица. Всички отпразнували щастливото им избавление.