Врана и лисица

Една врана грабнала месо и кацнала на някое дърво да го яде. Лисицата я видяла и като се наумила на и отърве месото, дошла под дървото, наченала да я хвали, че е хубава и напета, и думала, че е прилична да бъде царица на хвърковатите и лесно може да стане това, ако че (не) има глас. Враната, като чула това, пуснала месото и заграцала нависоко. А лисицата тогази се завтекла, грабнала месото и рекла: „О, врано, ако че имаше ум, не ти трябваше царство.“

Не трябва да ся уповаваме на ласкателите.